Димитър Г. Даскарев 1810, Георги Л. Даскарев родом с. Банско 1820г. а починал в солунския затвор Еди –Куле през 1903 г. 25. Дек

 

На гробището в Банско има един голям бял кръст с надпис „Посетителю спомени Димитър Г. Даскарев 1810, Георги Л. Даскарев родом с. Банско 1820г. а починал в солунския затвор Еди –Куле през 1903 г. 25. Дек. и син му Ив. Г. Даскарев род. 1877 г. Банско и починал на височините на Ай-Гидик през 1903 г. 29 септември“. За съдбата на двама от погребаните под този кръст – баща и син Георги и Иван Даскареви намираме известие в едно писмо, съхранявано в Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий„ във фонда на Павел Шопов. То е писано до брат му Атанас Шопов. Двамата братя, родени в Панагюрище, са дейци на българското Възраждане и борци за национално освобождениe, а след това и строители на новата българска държава.

Павел Шопов е роден 1856 г. Участник е в Априлското въстание. След Освобождението заема административни и полицейски длъжности. Активно събира сведения за участието на поборниците в освободителните борби. Ангажиран е със съдбата на борците за освобождение на Македония . Брат му Атанас е роден през 1855 г. , получил многостранно образование, той е книжовник, общественик и политически деец. Като пратеник на Екзархията след жестокото потушаване на Априлското въстание той събира сведения за положението в Панагюрище, Копривщица, Клисура, Пещерско, Пазарджишко. Тези сведения са предадени на представителите на Европейските държави. След Освобождението завършва образованието си и се занимава с книжовна дейност. През 1884 г. е избран в настоятелството на Македонското благотворително дружество. През 1897 г. е назначен за търговски агент в Солун. Според ограниченията на Берлинския договор търговските агенти са българските дипломатически представители в съседните страни и пред Високата порта. Така за дълги години дейността му се свързва с живота и борбите на македонските българи и облекчеване на положението на сънародниците ни останали под османска власт в обстановка на сложна политеческа ситуация.

След жестокото потушаване на Илинденско-преображенското въстание турските власти избиват и хвърлят в затвора много от дейците на македонското революционно движение, но наред с тях са убити или затворени и техни роднини, за отмъщение или като заложници. В изостаналата азиатска държава все още важат феодални порядки. Заради участието на синовете си във въстанието е арестуван и хвърлен в затвора в град Серес и Георги Лазаров Даскарев, който е над седемдесет годишен. Живеещите в свободните предели на България банскалии не остават безразлични към съдбата на порабените си съотечественици. Наред с усилията на българското правителство за облекчаване на съдбата на затворниците, освобождаването им и преговорите за обявяване на амнистия от страна на османското правителство, те със собствени парични средства и частни контакти се опитват, до колкото позволяват условията да се грижат за затворниците и да ги подпомагат. Ето какво четем в писмото от 23 октомври 1903 г. :

„Брате Атанасе,

Тук приключен един банков чек под номер 5554 от днешна дата на сума от 10 (десет) лири, моля да изтеглите и предадете на г-н Георги Лазаров Даскарев, от Банско (Разложко) на възраст около 70 години, който понастоящем се намира в Серския затвор наклеветен от злонамерени хора, както и много други нещастни българи. При представянето на сумата ще наредите да му се съобщи, че парите се изпращат от синовете му Димитър и Иван, от които Димитър се намира тук в София. Иван е убит, Бог да го прости, ала баща му не бива да знае това. На почтения старец дедо Георги ще кажеш да ви обади ако има нужда от пари да му се изпратят още, въобще ще гледам да му се помогне да се освободи също и на другите затворници от с. Банско да гладаш да се помогне, с което ще извършим акт на най-голяма справедливост и небивало благодеяние към личностите им и многострадалните семейства. Ако има нещо нужда, моля веднага да се съобщава тук и направо на Братя х.Вълчеви.

23.10.1903г. Брат ти Павел“

Няма съмнение, че Атанас Шопов е направил всичко възможно да подкрепи Георги Даскарев и другите затворени банскалии. Основание да мислим така ни дава неговата служебна дейност и многобройните му доклади до дипломатичския агент в Цариград и до Стоян Денев, министър на външните работи и изповеданията, като на 6 ноември пише рапорт за опустошените и разграбени села в Солунския вилает при потушаване на въстанието, където подробно се дават броя на опожарените и ограбени къщи в съответните селища в т.ч. и в Разложко.

Това кратко писмо е илюстрация за съпричастността на цялото българско общество към трагедията в Македония. Двамата братя – възрожденци от Панагюрище наред с тримата братя Хадживълчеви от Банско заедно полагат усилия за спасяване на сънародниците си в турските затвори. Минко и Лазар х. Вълчеви са участници в Разложко-Кресненското въстание, а Минко участва и в създаването на Македонската организация. Макар и на възраст те не се отдръпват от борбите на освобождение на Македония. С частни срадства и контакти тримата подпомагат а съотечествениците си в затвора, а през това време техният хотел „Златица“ известен като Златишкия хан на стария Житен пазар в София е съсредоточие за преминалите на територията на свободна България въстаници.

За съжалиние Георги Даскарев не доживява освобождаването си и умира на 25 декември същата година. Синът му Иван е дал живота си във въстанието в четата на Радон Тодев.

Банскалии продължават неотклонно борбата си за освобождение в чети и като участници в Македоно-Одринското опълчение. Много от тях не доживяват денят на Свободата 5.10.19012 г. и остават завинаги в паметта на потомците.

Обзор на архивни фондове на БИА, кн. 3 – ф 171

НБКМБИА, ф. II В, а.е.6429

Атанас Шопов, Дневник, дипломатически рапорти и писма, МНИ, С 1995 стр. 101-102