Никола Бенин
Натанаил Зографски, родум Кучевиште, Скопско - духовник, пловдивски митрополит на Бугарската егзархија, писател, општествен деец и револуционер, организатор на Кресненско-Разлошкото востание и Охридскиот заговор.
Заедно со Георги Самуркашев, родум од Велес, го преведуват антисемитскиот трактат „Служение еврейско и все злотворение нихно“:
„во простый и краткый ѧзыкъ болгарскїй къ разумѣниїю простому народу“
Подоцна со Захариј Књежески ја преведуват „Зерцало или огледало християнское“ каде што пишуваат:
„Ніе говоримъ нѣколько человѣцы посвятихме живота си за общенародно то оразованіе, и по ясно отъ прочій те виждаме скудость та за необходими те книги на Бѫлгарскія народъ: за това начнахме неосыпно да са стараимъ да превождаме и составляваме различни и най-необходими Книги не только полезни за юношество то, но необходими за всякаго мозрастнаго Бѫлгарина. Ако и сами дасме премного заняти за свое то си усовершенствованіе въ науки те. Желаимъ да покажимъ примѣръ безъ користный за обогащеніе то и приведеніето на Бѫлгарска та писменность въ перво то и состояніе.
Сердечно желая Бѫлгарско то просвѣщеніе, ніе изискахме времи при прочій те свои трудове, та преведохме тія три книги отъ славяно-Россійская на болгарскій языкъ…“
Во 1847 год. Натанаил се запишува во Киевската духовна академија, и ја завршува во 1851 год. како кандидат на богословието со работата „О том, что Болгарский Архиепископ в древния времена не зависил ни от Римскаго, ни от Константинопольского Патриарха“
Дисертацијата ја завршува на тема затварањето на Охридската архиепископија:
„Ах, кое славяно-българско сърце? Коя славяно-българска душа може без скръб да вспомене 1767 година 16 ден януария, когито мы Славяно-българе останахме яко овци без Пастиря-отца?... О, колко би била щастлива България, ако би се удостоила и сега да ѝ се возвратат законните църковни права от нашаго и общаго отца, предобраго султана, за да си има и она едного върховнаго своего уравителя на Църковната си иерархия внетре в отечеството си.“
Во 1863 год. ја издава книгата „Приятелское писмо от българина к гръку“, каде што ги опишува причините за бугаро-грчката црковна расправија.
Во 1864 ја преведува книгата „Кратко изяснение на Божественна Литургия“.
Следната 1865 год. Натанаил ја издава во Букурешт книгата „Буквар славено-българскій“, која што била предназначена за училиштето во родното му село Кучевишта.
Истата 1865 год. ја издава и „Произшествіе въ Скопска епархия“, каде што раскажува за противoгрчкото движење на бугарите во епархијата од 1860 до 1865 год.
„Но това е было мало за българско сьрце и душа. Ревность-та на сички-тѣ бѣлокапцы кои-то ся нарицатъ скопски черногорцы, искала е да види друго поголѣмо дѣло народно. Они сознавали себеси за чисты Българе, гдѣ-то и до днесь непроникло грьчко слово, това искали са да видятъ и въ всички Епархіалны села и градища Български. Това они желали, това и постигли. Въ нѣколко дни возбудили они ревность за това нѣщо въ всички селяны и гражданы Българы.“
Во 1868 год. Натанаил ја преведува и „Кратко християнское Наставление“ каде што подпишува:
„Сѫщій Славѧно-Българинъ вашь свѧщенноиннокъ Натанаилъ Стоѧновъ“
Няма коментари:
Публикуване на коментар