Никола Бенин
Фотографско проучване разкри десетки български надписи в гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим.
Фотографско проучване разкри десетки български надписи в гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим.
„Надписите са открити по стените на гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим и околностите му, датиращи от османския период“, обясниха изследователите Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската агенция за антики.
Проектът използва мултиспектрално и RTI изображение, за да разкрие избледнели маркировки.
Надписите са открити по стените на гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим и околностите му, датиращи от османския период“, обясниха изследователите Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за антики.
Проектът използва мултиспектрални и RTI изображения, за да разкрие избледнели маркировки.
„Корпусът от графити ни позволява да реконструираме историята на източното християнство в Йерусалим от османския период“, пишат авторите, като се фокусират върху проследяването на „българското поклонничество в Йерусалим през 500 години османско владичество“.
Проучването документира надписи в три основни обекта: манастира на Свети Теодосий, манастира на Предтечата (Йоан Продромос) и манастира Свети Харалампий.
В манастира "Свети Теододсий" има надпис: "Хаджи Стойко от Котел. Година 1776" - идентифициращ град Котел, България. Авторите отбелязват значението на Котел: „От XVII век Котел става център на текстилната индустрия... Икономическият просперитет на селището води до много заможни жители.“
Друг гласи: "Хаджи Стан. Хаджи Йованчо. Хаджи Иван(?). Хаджи Филип. От (Га)брово. 1794 г.". Габрово е описан като „един от важните центрове на движението „Българско възраждане“.
В един надпис от Разлог е записано: "Хаджи Никола. Хаджи Ласко. Хаджи Вълкан. Хаджи Вельо. От Разлог". Авторите предлагат връзка: „Смятаме, че този поклонник може да бъде идентифициран с Хаджи Вълчо – известна фигура в българската история от ХVІІІ век.“
Проучването идентифицира и търговски символи, като авторите обясняват, че „такива символи са известни от надгробни плочи и печати на български търговци, които са извършвали бизнес в Буда, Виена и Нови Сад (Сърбия)“.
В манастира "Предтеча" има надписи: "Хаджи Георгий. 1842 г. от Каменица. От (манастира) "Св. Георги" в Беласица. Хаджи Константин Монах." Друг гласи „Хаджи Михаил свещеникът от Истанбул“. Изследователите обясняват, че „през целия османски период в Истанбул е живяла голяма общност от българи“.
В манастира „Свети Хараламбос“ в подробен надпис от 1874 г. са изброени поклонници от Стара Загора и Оряхово, сред които „Хаджи Тодор Коюв и децата му: Хаджи Георги (и) Хаджи Мария“. В друг надпис от 1881 г. е записано „Хаджи Атанас от солунската каза, от село Негован“ — селище, „считано за един от центровете на българския национализъм в Македония“.
Проучването подчертава българското присъствие не само в манастирите, но и в храма „Гроб Господен“. Забележителен надпис от 1854 г. гласи: „Нетко от Копривщица“. Авторите отбелязват, че „Копривщица... се ползвала със специален статут: жителите й били освободени от данъци... и на мюсюлманите било забранено да живеят там.“
В надпис от 1780 г. в Светата Авраамова обител са изброени седем поклонници от Свищов, България, сред които „Хаджи Стоян, син на Хаджи Петко… Хаджи Иван и Хаджи Манчу (синовете) на Хаджи Ангел от Свищов“.
„Масовите поклонения на жителите на града в Светите земи продължават дори през първата половина на ХХ век, в дните на британския мандат в Палестина“, отбелязват авторите.
Пълното изследване се появява в „Atiqot Volume 116“, което дава рядък поглед върху вековното духовно пътуване на българските християни до Йерусалим.
Статията и снимката са от:
By JERUSALEM POST STAFF MARCH 24, 2025 11:47
https://www.bgnes.com/society/inscriptions-by-macedonian-bulgarians-from-ottoman-times-were-found-in-monasteries-in-jerusalem
