Дейвид Игълман "Жива мрежа"

 

Никола Бенин

Мозъкът е динамична система, постоянно променяща собствените си схеми, за да отговарят те на изискванията на средата и способностите на тялото.

Ако съществува видеокамера, която да се вмъкне и да заснеме живия микроскопичен космос вътре в черепа, щяхме да видим как пипало- видните удължения на невроните се протягат наоколо си, опипват, блъскат се едни в други, търсят подходящи връзки, които да об- разуват или откажат, като хора, които създават приятелства, бракове, съседства, политически партии, вендети и социални мрежи. Мозъкът е жива общност от трилиони преплитащи се организми.

“Много по-удивителен от учебникарска картинка, мозъкът е загадъчен тип изчислителен материал, жива триизмерна тъкан, която се размества, реагира и настройва, за да увеличи максимално ефективността си. Сложната конфигурация от връзки в мозъка – неговите схеми на свързване – е пълна с живот: връзките между невроните неспирно процъфтяват, умират и се преконфигурират. Вие сте различен човек от онзи, който сте били миналата година по същото време, защото грамадният килим на мозъка ви се е преизтъкал в нещо ново. Когато научавате нещо – мястото на първокласен ресторант, някаква клюка за шефа ви, името на онази натрапчива нова песен по радиото, мозъкът ви се променя физически. Същото става, когато преживявате финансов успех, обществено фиаско или емоционален разговор. Когато стреляте с топка към коша, спорите с колега, долитате в нов град, гледате носталгична снимка или чувате мелодичните тонове на любим глас, огромните преплетени джунгли на мозъка ви се изменят в нещо малко по-различно от онова, което са били преди миг. Сборът от тези промени съставлява спомените ни – резултата от живота и любовта ни.”

Нашето “аз” е натрупвано в течение на минути, месеци, години, безброй мозъчни промени са довели до това, което днес наричаме “аз”. Вчера моето “аз” е било различно от днес. Утре ще е отново различно.

Тази книга разкрива как нашият мозък неспирно преконфигурира собственото си свързване и какво означава това за живота и бъдещето ни. Историите, които илюстрират казаното са повече от интересни.

Възможно ли е детето Матю да живее с половин мозък, ако хирургически се отстрани едното полукълбо? Защо на хората през 80-те години (и само през 80-те) им се е струвало, че страниците на книгите розовеят? Защо най-добрият стрелец с лък в света е без ръце? Защо сънуваме всяка нощ и каква връзка има това с въртенето на планетата? Какво общо има наркотичната абстиненция с любовта и разбитото сърце? Защо врагът на спомена не е времето, а другите спомени? Как може сляп човек да се научи да вижда с езика си или глух – да чува с кожата си?

С две думи: за разлика от компютъра, за който можем да кажем, че има хардуер и софтуер, човешкият мозък е устроен по начин, за който Дейвид Игълман въвежда ново понятие: той е “livewired”(живо-свързан). Мозъкът ни се променя посоянно — той е адаптируема, жива, информационно-търсеща система. Изключителното на тази система е не в уникалността на частите й, а в начина, по който тези части си взаимодействат. Тя е динамична, жива електрическа вечно-променяща се и самоконфигурираща се тъкан/мрежа.

Мотото на книга е от Мартин Хайдегер: “Всеки човек се ражда като много хора и умира като само един.”