Вековни графити документират българското поклонение в Йерусалим

 Никола Бенин

Фотографско проучване разкри десетки български надписи в гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим.

24 МАРТ 2025 11:47

Фотографско проучване разкри десетки български надписи в гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим.

„Надписите са открити по стените на гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим и околностите му, датиращи от османския период“, обясниха изследователите Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската агенция за антики.

Проектът използва мултиспектрално и RTI изображение, за да разкрие избледнели маркировки.

Надписите са открити по стените на гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим и околностите му, датиращи от османския период“, обясниха изследователите Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за антики.

Проектът използва мултиспектрални и RTI изображения, за да разкрие избледнели маркировки.

„Корпусът от графити ни позволява да реконструираме историята на източното християнство в Йерусалим от османския период“, пишат авторите, като се фокусират върху проследяването на „българското поклонничество в Йерусалим през 500 години османско владичество“.

Проучването документира надписи в три основни обекта: манастира на Свети Теодосий, манастира на Предтечата (Йоан Продромос) и манастира Свети Харалампий.

В манастира "Свети Теододсий" има надпис: "Хаджи Стойко от Котел. Година 1776" - идентифициращ град Котел, България. Авторите отбелязват значението на Котел: „От XVII век Котел става център на текстилната индустрия... Икономическият просперитет на селището води до много заможни жители.“

Друг гласи: "Хаджи Стан. Хаджи Йованчо. Хаджи Иван(?). Хаджи Филип. От (Га)брово. 1794 г.". Габрово е описан като „един от важните центрове на движението „Българско възраждане“.

В един надпис от Разлог е записано: "Хаджи Никола. Хаджи Ласко. Хаджи Вълкан. Хаджи Вельо. От Разлог". Авторите предлагат връзка: „Смятаме, че този поклонник може да бъде идентифициран с Хаджи Вълчо – известна фигура в българската история от ХVІІІ век.“

Проучването идентифицира и търговски символи, като авторите обясняват, че „такива символи са известни от надгробни плочи и печати на български търговци, които са извършвали бизнес в Буда, Виена и Нови Сад (Сърбия)“.

В манастира "Предтеча" има надписи: "Хаджи Георгий. 1842 г. от Каменица. От (манастира) "Св. Георги" в Беласица. Хаджи Константин Монах." Друг гласи „Хаджи Михаил свещеникът от Истанбул“. Изследователите обясняват, че „през целия османски период в Истанбул е живяла голяма общност от българи“.

В манастира „Свети Хараламбос“ в подробен надпис от 1874 г. са изброени поклонници от Стара Загора и Оряхово, сред които „Хаджи Тодор Коюв и децата му: Хаджи Георги (и) Хаджи Мария“. В друг надпис от 1881 г. е записано „Хаджи Атанас от солунската каза, от село Негован“ — селище, „считано за един от центровете на българския национализъм в Македония“.

Проучването подчертава българското присъствие не само в манастирите, но и в храма „Гроб Господен“. Забележителен надпис от 1854 г. гласи: „Нетко от Копривщица“. Авторите отбелязват, че „Копривщица... се ползвала със специален статут: жителите й били освободени от данъци... и на мюсюлманите било забранено да живеят там.“

В надпис от 1780 г. в Светата Авраамова обител са изброени седем поклонници от Свищов, България, сред които „Хаджи Стоян, син на Хаджи Петко… Хаджи Иван и Хаджи Манчу (синовете) на Хаджи Ангел от Свищов“.

„Масовите поклонения на жителите на града в Светите земи продължават дори през първата половина на ХХ век, в дните на британския мандат в Палестина“, отбелязват авторите.

Пълното изследване се появява в „Atiqot Volume 116“, което дава рядък поглед върху вековното духовно пътуване на българските християни до Йерусалим.

Статията и снимката са от:

By JERUSALEM POST STAFF MARCH 24, 2025 11:47

https://www.bgnes.com/society/inscriptions-by-macedonian-bulgarians-from-ottoman-times-were-found-in-monasteries-in-jerusalem

Димитър Г. Даскарев 1810, Георги Л. Даскарев родом с. Банско 1820г. а починал в солунския затвор Еди –Куле през 1903 г. 25. Дек

 

На гробището в Банско има един голям бял кръст с надпис „Посетителю спомени Димитър Г. Даскарев 1810, Георги Л. Даскарев родом с. Банско 1820г. а починал в солунския затвор Еди –Куле през 1903 г. 25. Дек. и син му Ив. Г. Даскарев род. 1877 г. Банско и починал на височините на Ай-Гидик през 1903 г. 29 септември“. За съдбата на двама от погребаните под този кръст – баща и син Георги и Иван Даскареви намираме известие в едно писмо, съхранявано в Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий„ във фонда на Павел Шопов. То е писано до брат му Атанас Шопов. Двамата братя, родени в Панагюрище, са дейци на българското Възраждане и борци за национално освобождениe, а след това и строители на новата българска държава.

Павел Шопов е роден 1856 г. Участник е в Априлското въстание. След Освобождението заема административни и полицейски длъжности. Активно събира сведения за участието на поборниците в освободителните борби. Ангажиран е със съдбата на борците за освобождение на Македония . Брат му Атанас е роден през 1855 г. , получил многостранно образование, той е книжовник, общественик и политически деец. Като пратеник на Екзархията след жестокото потушаване на Априлското въстание той събира сведения за положението в Панагюрище, Копривщица, Клисура, Пещерско, Пазарджишко. Тези сведения са предадени на представителите на Европейските държави. След Освобождението завършва образованието си и се занимава с книжовна дейност. През 1884 г. е избран в настоятелството на Македонското благотворително дружество. През 1897 г. е назначен за търговски агент в Солун. Според ограниченията на Берлинския договор търговските агенти са българските дипломатически представители в съседните страни и пред Високата порта. Така за дълги години дейността му се свързва с живота и борбите на македонските българи и облекчеване на положението на сънародниците ни останали под османска власт в обстановка на сложна политеческа ситуация.

След жестокото потушаване на Илинденско-преображенското въстание турските власти избиват и хвърлят в затвора много от дейците на македонското революционно движение, но наред с тях са убити или затворени и техни роднини, за отмъщение или като заложници. В изостаналата азиатска държава все още важат феодални порядки. Заради участието на синовете си във въстанието е арестуван и хвърлен в затвора в град Серес и Георги Лазаров Даскарев, който е над седемдесет годишен. Живеещите в свободните предели на България банскалии не остават безразлични към съдбата на порабените си съотечественици. Наред с усилията на българското правителство за облекчаване на съдбата на затворниците, освобождаването им и преговорите за обявяване на амнистия от страна на османското правителство, те със собствени парични средства и частни контакти се опитват, до колкото позволяват условията да се грижат за затворниците и да ги подпомагат. Ето какво четем в писмото от 23 октомври 1903 г. :

„Брате Атанасе,

Тук приключен един банков чек под номер 5554 от днешна дата на сума от 10 (десет) лири, моля да изтеглите и предадете на г-н Георги Лазаров Даскарев, от Банско (Разложко) на възраст около 70 години, който понастоящем се намира в Серския затвор наклеветен от злонамерени хора, както и много други нещастни българи. При представянето на сумата ще наредите да му се съобщи, че парите се изпращат от синовете му Димитър и Иван, от които Димитър се намира тук в София. Иван е убит, Бог да го прости, ала баща му не бива да знае това. На почтения старец дедо Георги ще кажеш да ви обади ако има нужда от пари да му се изпратят още, въобще ще гледам да му се помогне да се освободи също и на другите затворници от с. Банско да гладаш да се помогне, с което ще извършим акт на най-голяма справедливост и небивало благодеяние към личностите им и многострадалните семейства. Ако има нещо нужда, моля веднага да се съобщава тук и направо на Братя х.Вълчеви.

23.10.1903г. Брат ти Павел“

Няма съмнение, че Атанас Шопов е направил всичко възможно да подкрепи Георги Даскарев и другите затворени банскалии. Основание да мислим така ни дава неговата служебна дейност и многобройните му доклади до дипломатичския агент в Цариград и до Стоян Денев, министър на външните работи и изповеданията, като на 6 ноември пише рапорт за опустошените и разграбени села в Солунския вилает при потушаване на въстанието, където подробно се дават броя на опожарените и ограбени къщи в съответните селища в т.ч. и в Разложко.

Това кратко писмо е илюстрация за съпричастността на цялото българско общество към трагедията в Македония. Двамата братя – възрожденци от Панагюрище наред с тримата братя Хадживълчеви от Банско заедно полагат усилия за спасяване на сънародниците си в турските затвори. Минко и Лазар х. Вълчеви са участници в Разложко-Кресненското въстание, а Минко участва и в създаването на Македонската организация. Макар и на възраст те не се отдръпват от борбите на освобождение на Македония. С частни срадства и контакти тримата подпомагат а съотечествениците си в затвора, а през това време техният хотел „Златица“ известен като Златишкия хан на стария Житен пазар в София е съсредоточие за преминалите на територията на свободна България въстаници.

За съжалиние Георги Даскарев не доживява освобождаването си и умира на 25 декември същата година. Синът му Иван е дал живота си във въстанието в четата на Радон Тодев.

Банскалии продължават неотклонно борбата си за освобождение в чети и като участници в Македоно-Одринското опълчение. Много от тях не доживяват денят на Свободата 5.10.19012 г. и остават завинаги в паметта на потомците.

Обзор на архивни фондове на БИА, кн. 3 – ф 171

НБКМБИА, ф. II В, а.е.6429

Атанас Шопов, Дневник, дипломатически рапорти и писма, МНИ, С 1995 стр. 101-102

Тодевата къща

 Никола Бенин

Банскалийки - стара снимка

 Никола Бенин

Оуспение Богородично - Икона от Тома Вишанов (Молера) в църквата „Свети Архангел Гавриил“ в Будакалас, Унгария

 Никола Бенин

Оуспение Богородично

Икона от Тома Вишанов (Молера) от Банско

ц. „Свети Архангел Гавриил“ в Будакалас, Унгария, около 1785 г.

Банско - стара снимка

 Никола Бенин

Ктиторски надпис в Божия гроб за кир хаджи Вълчо от село Банско

 

Хаджи Вълчо и във Виена се е регистрирал от Банско, да не говорим за ктиторските надписи в Света Гора, в наскоро публикувания надпис от Божи гроб......

“Благоволением Бога поспешением сина и савершением светаго духа обнови се сей светий храм в име светаго Йоана Рилскаго трудом и иждивением кир хаджи Вълчо от село Банско с келием от покрова даже до пирга камбански и соверши сие поспешное дело в лето от воплащение Христово 1757 месеца април 4 ден Бог да прости ктитори “

Стари снимки от Банско

 Никола Бенин

Асен Тодев,първият кмет на свободно Банско

Хаджитодоровият хан в Банско

Никола Бенин 

Водно-електрическата централа в Банско (1926 - 1950)

Лазар Гълъбов, заместник кмет от самото начало на Свободно Банско 1912 година и двумандатен кмет за периода 1923 - 1929 година, мой дядо, баща на моята майка Александра.

Освещаването на ВЕЦ - Банско (над Почивния дом) от Неврокопския митрополит Макарий на 4 юни 1926 г. Централата е закрита през 1950 г. след трагичен "природен" инцидент (а според други сведения - Божие възмездие)!

Много труд и мерак банскалии влагат в строителството на Водно - електрическата централа. Откриването е станало на 4 юни 1926 година. Същият ден е извършено и освещаването на ВЕЦ - Банско (над Почивния дом) от Неврокопския митрополит Макарий. Централата е закрита през 1950 година след трагичен "природен" инцидент (а според други сведения - Божие възмездие)! Тази централа е една от важните придобивки за населението на Банско по време на двумандатното кметуване на Лазар Гълъбов (1923 - 1929 г.), отишъл си твърде рано, само на 50 години. Кадрите са от строителството и откриването на централата.