„Деветте достойни“ е списък от девет исторически личности (The Nine Worthies is a list of nine historical figures)

Никола Бенин

„Деветте достойни“ е списък от девет исторически личности, считани за велики примери за рицарство в средновековния свят.

The Nine Worthies is a list of nine historical figures who were considered great examples of chivalry in the Medieval world.

Защитни стени в Солун

 Никола Бенин

Северната стена на църквата "Света троица" в Банско

Никола Бенин

 

Сет, бог на силата и хитростта (Seth, god of strength, cunning and protective power among several other functions)

 Никола Бенин

 Сет, бог на силата, хитростта.  Това е детайл от статуя на гранитна група, изобразяваща крал Рамзес III (управляван около 1184-1153 г. пр. Н. Е. През 20-та династия), увенчан от боговете Хор и Сет съответно за митичните наследници на Долен и Горен Египет. Статуята (JE 31628) сега се намира в Музея на египетските антики, Кайро, Египет. 

„... Един от най-разпространените епитети на [Сет] беше „велик по сила“ и се казва, че неговият скиптър тежи  около 2000 кг (4500 lb). Той беше господарят на металите; желязото, най-твърдият метал, известен за египтяните, наричан „костите на Сет“. В текстовете на пирамидите силата на Сет се свързва с и много живи царе. Воинът Тутмозис III се нарича „възлюбен на Сет“, също се казва, че Рамзес II се е борил като Сет в голямата битка при Кадеш.

Силата на Сет се използва и в репрезентативни мотиви, свързани с царството, както в сцените, издълбани върху троновете на статуите на Сенвосрет I в [Музея на египетските антики] в Кайро, които показват Сет срещу Хор в мотива сема-тауи, свързващ символични емблеми на двете половини на земята ... "

- Wilkinson, Richard H., The Complete Gods and Goddesses of Ancient Egypt, Thames & Hudson Inc., Ню Йорк, САЩ, 2017 г.

A representation of Seth, god of strength, cunning and protective power among several other functions. This is a detail of a granite group statue depicting King Ramesses III (reigned circa 1184-1153 BCE under the 20th Dynasty) being crowned by the gods Horus and Seth as the mythical heirs of Lower and Upper Egypt, respectively. The statue (JE 31628) is now in the Museum of Egyptian Antiquities, Cairo, Egypt. Photo: Amnte Nofre via tumblr.

"... One of [Seth's] most common epithets was 'great of strength' and his sceptre was said to weigh the equivalent of some 2,000 kg (4,500 lb). He was the lord of metals; iron, the hardest metal known to the Egyptians was called 'the bones of Seth'. In the Pyramid Texts it is the strength of Seth that the deceased pharaoh claims... and many living kings linked themselves to him. The warrior Tuthmosis III called himself 'beloved of Seth', for example, and Ramesses II is said to have fought like Seth at the great Battle of Kadesh.

The strength of Seth is also utilized in representational motifs associated with kingship, as in the scenes carved on the thrones of statues of Senwosret I in the [Museum of Egyptian Antiquities] in Cairo which show Seth opposite Horus in the sema-tawy motif binding the symbolic emblems of the two halves of the land..."

― Wilkinson, Richard H., The Complete Gods and Goddesses of Ancient Egypt, Thames & Hudson Inc., New York, USA, 2017.

Хамбар близо до Юсел`(Grange près d’Ussel)

 

Дейвид Игълман "Жива мрежа"

 

Никола Бенин

Мозъкът е динамична система, постоянно променяща собствените си схеми, за да отговарят те на изискванията на средата и способностите на тялото.

Ако съществува видеокамера, която да се вмъкне и да заснеме живия микроскопичен космос вътре в черепа, щяхме да видим как пипало- видните удължения на невроните се протягат наоколо си, опипват, блъскат се едни в други, търсят подходящи връзки, които да об- разуват или откажат, като хора, които създават приятелства, бракове, съседства, политически партии, вендети и социални мрежи. Мозъкът е жива общност от трилиони преплитащи се организми.

“Много по-удивителен от учебникарска картинка, мозъкът е загадъчен тип изчислителен материал, жива триизмерна тъкан, която се размества, реагира и настройва, за да увеличи максимално ефективността си. Сложната конфигурация от връзки в мозъка – неговите схеми на свързване – е пълна с живот: връзките между невроните неспирно процъфтяват, умират и се преконфигурират. Вие сте различен човек от онзи, който сте били миналата година по същото време, защото грамадният килим на мозъка ви се е преизтъкал в нещо ново. Когато научавате нещо – мястото на първокласен ресторант, някаква клюка за шефа ви, името на онази натрапчива нова песен по радиото, мозъкът ви се променя физически. Същото става, когато преживявате финансов успех, обществено фиаско или емоционален разговор. Когато стреляте с топка към коша, спорите с колега, долитате в нов град, гледате носталгична снимка или чувате мелодичните тонове на любим глас, огромните преплетени джунгли на мозъка ви се изменят в нещо малко по-различно от онова, което са били преди миг. Сборът от тези промени съставлява спомените ни – резултата от живота и любовта ни.”

Нашето “аз” е натрупвано в течение на минути, месеци, години, безброй мозъчни промени са довели до това, което днес наричаме “аз”. Вчера моето “аз” е било различно от днес. Утре ще е отново различно.

Тази книга разкрива как нашият мозък неспирно преконфигурира собственото си свързване и какво означава това за живота и бъдещето ни. Историите, които илюстрират казаното са повече от интересни.

Възможно ли е детето Матю да живее с половин мозък, ако хирургически се отстрани едното полукълбо? Защо на хората през 80-те години (и само през 80-те) им се е струвало, че страниците на книгите розовеят? Защо най-добрият стрелец с лък в света е без ръце? Защо сънуваме всяка нощ и каква връзка има това с въртенето на планетата? Какво общо има наркотичната абстиненция с любовта и разбитото сърце? Защо врагът на спомена не е времето, а другите спомени? Как може сляп човек да се научи да вижда с езика си или глух – да чува с кожата си?

С две думи: за разлика от компютъра, за който можем да кажем, че има хардуер и софтуер, човешкият мозък е устроен по начин, за който Дейвид Игълман въвежда ново понятие: той е “livewired”(живо-свързан). Мозъкът ни се променя посоянно — той е адаптируема, жива, информационно-търсеща система. Изключителното на тази система е не в уникалността на частите й, а в начина, по който тези части си взаимодействат. Тя е динамична, жива електрическа вечно-променяща се и самоконфигурираща се тъкан/мрежа.

Мотото на книга е от Мартин Хайдегер: “Всеки човек се ражда като много хора и умира като само един.”

Широковското кале

 Никола Бенин

Крепостта е разположена на естествено защитен скален нос, при сливането на реките Баниски и Черни лом. Тя представлява един от най-значимите и представителни паметници на фортификацията по долината на река Русенски лом. Изяснена е хронологията в изграждането и функционирането на укрепителната система на късноантичния обект. Крепостта възниква като военно укрепление през втората половина на V в. Към това време археолозите отнасят изграждането на видимите и днес на терена две успоредни крепостни стени, построени от големи каменни блокове, някои от които с размери надвишаващи 2 м дължина. През VI в. крепостта се трансформира в цивилно селище. Множеството откривани находки – керамични лампи и съдове, предмети от кост и рог, прешлени за вретено и тежести за рибарски мрежи, спомагат да се разкрие всекидневния живот на населението. Благодарение на мощната укрепителна система – дебела 4 м. крепостна стена и наличието на спомагателна стена (протейхизма), селището успява да преживее големите аваро-славянски нашествия от края на VI в. През Средновековието укрепената територия е разширена, а в източна посока е изградена трета крепостна стена, запазена под формата на землен насип с височина над 4 м. К. Шкорпил предполага, че в развалините на Широковското кале трябва да се търси споменатия през XII в. от арабския географ и учен ал-Идриси град Агранзинос. Изказани са предположения, че крепостта при Широково е средновековния български град Кръстовец.